Христофор Колумб е искал да стигне до Индия пътувайки на запад. В действителност предположенията за съществуването на път за Ориента на запад от Стария континент през Атлантическия океан са много по-стари от епохата на Колумб.

Палестина през Ренесанса е окупирана от турските племена. Те са мюсюлмани, които християнския свят и евреите считат за неверници, завладели Светите места на старозаветните пророци и Христа. Безпокойството на западните християни и юдеите от това, че средноазиатските нечестивци са се настанили в Светите земи, които не им принадлежат нито исторически, нито религиозно довежда Европа до войните срещу мюсюлманите, известни в наши времена като Кръстоносни. През 1095 папата призовава християните на война срещу мюсюлманите в Палестина. Това е началото на 200 годишните Кръстоносни походи в земите на Близкия изток.

През времето на войните на кръста срещу полумесеца европейците имат възможността да пътуват до Далечния изток, осъществявайки първите търговски връзки на Стария континент с тази част на Ориента, а именно Индия и Китай. Тогава средновековна Европа вижда един нов свят на чудни земи, изобилни на подправки, коприна, скъпоценни камъни, благовонни аромати и други прескъпи стоки. До тогава те не са и подозирали за съществуването далеч на изток на такива удивителни земи, с висока цивилизация и ненадминати за времето си постижения на науката и изкуството. Така постепенно се зараждат намеренията на средновековна Европа за търгуване с Далечния изток и колонизиране на Ориента...

Сериозна пречка пред домогването до съкровищата на Ориента се оказват несигурните пътища, свързващи западния с източния свят. Пътищата на керваните минават през пустини и планини, а Суецкия канал не съществува, така че връзката по море между Индийския океан и Червено море от една страна и Средиземно от друга е невъзможна, а и арабите и турците от Близкия изток стоящи насред тези маршрути облагат твърде скъпо с мита стоките, или просто ги препродават на много по-високи цени, отколкото те самите ги купуват от Индия и Далечния изток.

През XIII век, италианския пътешественик от Венеция Марко Поло успява да измине пътя до Индия и Китай. След завръщането си у дома той написва книга за своите преживявания на Изток. Пътуването на Поло обаче остава без сериозни последици за Европа по онова време, тъй като книгата му се прочита от твърде малко хора.

Това се променя през 1450 г., когато възниква книгопечатането. Книгата на Марко Поло се отпечатва за първи път. Много европейци я прочитат. Така чудните земи на Далечния изток омайват Стария континент и предизвикват трескав интерес към тази отдалечена част на света.

Христофор Колумб е един от изследователите, които се запознават с книгата на Поло и които считат, че земята не е плоска, а кълбовидна.

Великите географски открития са предшествани от още големи открития – морските компаси, които показват посоките на света и астролабите, които са в състояние да покажат по всяко време на мореплавателите къде се намират техните кораби изхождайки от местоположението на небесните тела. Тези изобретения, голяма част от които дължим на арабите, дават възможност на европейците да плават и навигират в моретата и океаните по-лесно... И така, пътищата към бленуваните земи на подправките и скъпоценностите през XV – XVI век вече очакват своите герои от Португалия, Испания и Англия, които водени от любознателността и алчността поемат на път през южните морета...