DnesInvestor Bloombergtv.bg Bulgaria On AirGolTialotoAz-jenataPulsTeenproblemImoti.netAz-detetoAutomediaStartBlog Posoka Boec

Великите Географски открития

          Великите Географски открития




  Великите географски открития е име на период от началото на 15 век до началото на 17 век, когато европейски кораби пътуват по света в търсене на нови търговски пътища. Това води до откриването на земи непознати до този момент. Известни мореплаватели от този период са Христофор Колумб, Вашко да Гама, Фернандо Магелан, Америко Веспучи, Джеймс Кук. Голяма роля за откритията играе напредването на технологиите в корабостроенето и картографията. През 14-15 век вече се използвали каравелите, а компасът получил широко разпространение. Първи крачки в опознаването на земите започват португалците начело с принц Енрике Мореплавателя. През 1419 г. е открит остров Мадейра, а през 1427 г. - Азорските острови. През втората половина на 15 век се организират няколко смели морски експедиции. През 1486г. португалците откриват нос Добра Надежда, което осигурило успеха на Васко да Гама, който през 1498г. открил морския път за Индия. През 1492г. Христофор Колумб имал за цел да стигне до Индия, но открил Бахамските острови, Куба, Хаити. Следващите 2 века били време на колонизиране на новооткритите територии. От Новия свят са пренесени много нови растителни култури, като слънчоглед, царевица, пипер, фасул, тютюн, домат, ананас, какао, памук, тиква и картоф.

Периоди на активно мореплаване е имало и в Античната древност (финикийците), както и извън европейския свят (например в Източна Азия), но едва Великите географски открития довеждат до цялостно опознаване на света. Най-големи постижения в мореплаването преди периода на Великите географски открития постига китайският адмирал Джън Хъ (Zheng He), който в първите три десетилетия на 15-и век извършва седем пътешествия от Китай през Индийския океан, като достига до Червено море (Мека) на север и до Занзибар на юг.


Последици

Непосредствените икономически последици са възникване на колониалните владения, от които като най-голямо се оформила Испанската колониална империя. Испания притежавала цялата централна и голяма част от Южна Америка, както и част от Северна. През 16в. 83% от световния добив на злато и сребро принадлежал на Испания. Нейното икономическо и политическо могъщество е кратко и основната причина за скоро настъпилия упадък е, че испанците не използват географските открития и натрупаните богатства за капиталистическо развитие на своята империя. Португалия имала част от Южна Америка и Африка (Ангола, Мозамбик). Тъй като е сравнително малка страна с немногобройна армия, обикновено създавала само фактории по крайбрежието, чрез които организирала извозването на заграбената стока. Холандия, Франция и Англия били другите три държави, които притежавали обширни райони от Новия свят. Освен възникването на колониите, другите последствия от Великите географски открития били свързани с преместването на световните търговски пътища от Средиземно море към Атлантическия океан. Това се отразило неблагоприятно върху средиземноморските търговски центрове, но в същото време спечелили англичаните, холандците, испанците и португалците. Увеличиеният приток на злато и сребро довел от своя страна до т.нар. "революция на цените" -през 16в. цените на промишлените и селскостопански стоки рязко нарастнали. Поскъпването за различните страни било различно, но най-голямо било в Англия и Испания, по-малко във Франция. Тъй като корабите и товарите вече били изложени на много по-голям риск, се развило застраховане на товарите (в началото на 18 в. е основана застрахователната компания "Лойдс".



Великите географски открития са поредица от открития и покорявания на нови земи от европейските феодални държави през ХV и ХVІ век. Обусловени били от разнообразни причини, които се коренели в развитието на производителните сили, в задълбочаващите се обществени противоречия, разтърсващи континента. Тласкани от засилващото се обществено разделение на труда в промишлеността и селското стопанство, свързано със зараждането на капиталистическия начин на производство, парично-стоковите отношения се разширявали и прониквали все по-дълбоко във феодалната икономика. Регионалните, локални връзки на пазарите прераствали в държавни, а държавните – в междудържавни, общоевропейски и в световни. Паричната рента придобила господстващ характер. Необходимостта от благородни метали като средство за размяна нараствала все повече и повече, а добивът на сребро и злато в някои европейски страни бил недостатъчен. Недостигът на злато като платежно средство започнал да се чувства много остро. Натрупванията намалявали и в резултат от разширяващите се търговски контакти с Изтока, където изтичали големи количества благородни метали. В края на ХV век истинска “златна треска” обхванала Европа.
Острата криза, която обхванала източната търговия в резултат от разпадането на монголската държава и османските завоевания в Близкия Изток и Балканския полуостров, ускорява и търсенето на нови пътища за източните страни. Научно-техническите предпоставки на Великите географски открития се явяват подобряването на компаса, строителството на нов по-съвършен вид кораби, с които могли да се организират продължителни далечни плавания, започналото вече да се разпространява схващане за кълбовидността на Земята.
Челно място във Великите географски открития заемат португалските и испанските мореплаватели. Това се дължи на изгодното географско положение, а също и на обстоятелството, че след 1492 г. (Реконкистата) в Португалия и Испания обеднялата аристокрация се насочила към увеличаване на своите богатства чрез завладяването на нови земи. Още в началото на ХV век португалските мореплаватели проникнали н редица опорни пунктове по бреговете на Западна Африка: през 1434 г. в нос Нун, през 1445 г. в Зелени нос, през 1471 г. се установили в Гвинея и изградили своя военна база на Златния бряг. През 1487 г. в експедицията на Бартоломео Диас (ок.1450-1500 г.) достигнала нос Добра Надежда, заобиколила го и проникнала в Индийския океан, с което доказала възможността да се достигне Индия посредством заобикалянето на африканския континент. Докато португалските мореплаватели се движели край бреговете на Африка, Христофор Колумб (1451-1506 г.), като се ръководел от учението за кълбовидността на Земята, се надявал да достигне Индия по друг път – чрез плаване в западна посока. Новият континент, открит от Колумб, бил наречен Америка по малкото име на Америго Веспучи (1451-1512 г.), който през 1499-1505 г. изследвал и описал североизточните му брегове. През 1497 г. генуезецът Джовани Кабото преселник в Англия, успял да достигне полуостров Лабрадор (Северна Америка). Импулсирани от откритията на Колумб, португалците побързали да продължат своите изследвания. Португалска експедиция, възглавена от Васко да Гама (1469-1524 г.) през 1497 г. минала край южния бряг на Африка, заобиколила го и достигнала Индия. Обхванати от идеята на Колумб да достигнат Индия, плавайки в западна посока, испанци и португалци продължили делото му. През 1513 г. испанецът конквистадор Васко Нунес Барбоа начело на малък отряд пръв от европейците пресича Панамския провлак, достига бреговете на дн. Тихи океан и го нарича “Южно море”. След това испанците открили Юкантан и Мексико, стигнали устието на р. Мисисипи. Първото околосветско пътуване било проведено от португалския мореплавател Фернандо де Магелан (1480-1521 г.), с което хипотезата за кълбовидността на Земята, оспорвана ожесточено от католическата църква, била окончателно доказана.
През втората половина на ХVІ век, следвайки западна посока, английските моряци Фробишър и Дейвис, а в началото на ХVІІ век Бефин и Худзън проникнали в източната част на американска Арктика, в проливите, заливите и островите, които сега носят техните имена. През 1553 г. англичанинът Ченслър достигнал Северна Двина, а през 1590 г. холандецът Баренц – Нова земя. В началото на ХVІІ век холандците открили Австралия.
Великите географски открития дали тласък върху развитието на търговията, която придобила световен характер. В обръщение влезли нови стоки, като тютюнът, какаото, кафето, чаят и др. и сравнително по-малко употребяваните по-рано ориз, захар и др. Спекулациите с колониални изделия станали масово явление. Антверпен, Лион и др. градове се превърнали в центрове на стоковите борси. От Средиземно море международните търговски пътища се преместили по бреговете на Атлантическия океан. Големите външнотърговски компании, покровителствани от монарсите, изместили средновековните гилдии, охраняващи занаятчиите от пристъпите на феодалната анархия. Нахлуването на евтино придобити огромни количества благородни метали (злато и сребро) довело до необикновено покачване цените на стоките, известно под названието “революция на цените”. В края на ХVІ век количеството на златото в Европа се увеличило повече от два пъти, а на среброто – повече от три пъти. По този начин се ускорява разлагането на феодалните производствени отношения и в положението на трудещите се прослойки от населението.




Източник: http://www.teenproblem.net


{START_COUNTER}