Джеймс Кук е един от най-именитите мореплаватели, с които Англия може да се гордее. Въпреки скромния си произход, благодарение на своето усърдие и качества успява да се превърне в опитен и изкусен морски офицер, който преди да предприеме прочутите си околосветски плавания се проявява като интелигентен, пъргав и запознат с всички подробности на занаята на моряка мъж, който през войната на Англия срещу Франция за Канада, в Квебек, където с особена вещина измерва дълбочината на река Свети Лаврентий, с което подпомага проникването в канала на английските бойни кораби. Неговите хидрографски проучвания служат за поправянето на множество грешки в картите на Америка от онези времена. Изучава и астрономия.

По онова време света тръпне в очакване на едно знаменателно природно събитие – минаването на Венера пред слънцето, очаквано да се случи през 1769 г. Убедено, че наблюдаването на това явление ще може да стане успешно само от в Тихия океан, английското правителство решава да натовари Джеймс Кук със задачата да отрази астрономическият феномен. Така Кук вече като капитан-лейтенант от кралската военна флота начело на Индевър предприема своето първо плаване до Южния Пасифик. Експедицията предприема курс към остров Джордж III открит неотдавна, известен нам като Таити. Маршрута е Плимут, Англия – португалските острови Мадейра в Алантика – Бразилия – заобикаляне на Южна Америка покрай кап Хорн – Таити, намиращ се насред южен Тихи океан, след което следва завръщане до Англия и плаване покрай Нова Зеландия, Австралия – прекосяването на Индийския океан, и по известния още на Фернандо Магелан маршрут, заобикаляне на Африка покрай нос Добра Надежда и обратно до Албиона през Атлантическия океан.

Джеймс Кук преприема още две пътувания (Адвенчър, Резолюшън), като през второто открива и картографира множество острови и архипелази пръснати из тропиците на Тихия океан, намиращи се в южното полукълбо, сред които Куковите острови, Нови Хебриди, Тонга, Дружествените острови, Нова Каледония, Маркизките острови, Великденския остров с неговите прословути каменни статуи гледащи към небето...

През третото плаване започнато през 1776-1780 г. (Резолюшън) са открити Сандвичевите острови (Хавайския архипелаг), където за съжаление Джеймс Кук намира смъртта си . През тази експедиция капитан Кук прекосява Тихия океан от щг на север достигайки до пролива на Беринг, разделящ Азия от Америка и нос Уелски принц – най-западната точка на Америка. Джеймс Кук е един от малкото мореплаватели до онова време, които достига ледените шапки на Антарктида на юг, и на Арктика на север...Известните на всички нас Хавайски острови, населени от полинезийци, подобно на тези, които обитават Дружествените острови отстоящи на хиляди мили от тях на юг, са открити на 18 януари 1778 г. именно от Джеймс Кук...