През XV – XVI век стария континент отбелязва невиждан до онези времена разцвет в своето политическо, военно, културно и стопанско развитие. Европа на Късното Средновековие няма нищо общо с безпросветните времена на ранното и развито средновековно общество. Политически разединените и отслабени от междуособици феодални държави, съставени от независими и враждуващи херцогства и графства вече са се превърнали в обединени и силни монархии, които покровителстват новите буржоазни отношения. Прогресират градовете, занаятите, търговията и банкерството. Възникват първите манифактурни цехове и дори фабрики, а икономическия разцвет води след себе си Ренесанса в културата. Образованието, изкуствата и науката отново стават част от човешката цивилизация, така както през Древността.

Настъпилият забележителен напредък в развитието на селското стопанство и промишлеността се оказват предпоставки за началото на т.н. Велики географски открития. Развитието на металургията и техниката, се отразяват изключително благоприятно върху корабостроенето и мореплаването. Европейските монарси вече разполагат с флоти от много подвижни и сигурни морски плавателни съдове, с които могат да предприемат далечни плавания. Тези ветроходи разполагат и с оръдия, които всяват ужас сред враговете и са способни да разрушат и най-солидните крепости. А компасите вече съществуват още от XII век. Силно развитие получава картографията, астрономията и математиката. Всичко това предопределя възход и на търговията. Европа се нуждае от много повече благородни метали, които да използва, за да сече монети. Същевременно европейските търговци са привлечени от несметните богатства на Индия и Китай, но търговските пътища към тях са в ръцете на алчните арабски търговци, които препродават закупените от Далечния Изток стоки на европейците на 8-10 пъти по-високи цени, отколкото ги купуват. Допълнителна пречка създават и османските турци, които завладяват търговските пътища през Мала Азия и Сирия и налагат високи мита. Всичко това налага търсенето на нови пътища към Азия.

През 1467 г. пръв руският търговец от гр. Твер Афанасий Никитин пристигнал в Индия, където прекарва 3 години. През XV век първи португалците започнали да изпращат морски експедиции, край западния бряг на Африка. Така Бартоломеу Диаш достига най-южната точка на Черния континент, която нарича нос Добра Надежда. Морските владетелки Испания и Португалия пращат експедиция след експедиция към бленуваните страни на подправките. Вашку Да Гама потегля на юг и заобикаляйки Африка покрай носа на бурите, открит малко преди това от Бартоломеу Диаш, открива за Португалия път към Индия. Това се случва през 1498 г. Героичното 2 годишно пътуване на Да Гама, довело до откриването на морски път за Индия през Атлантика и Индийския океан се оказва подвиг за португалските моряци – повече от половината екипаж загубва живота си, но платноходите на Португалия се завръщат повече от триумфално в метрополията, претоварени със стоки, които надминават 60 пъти първоначалните пресмятания на организаторите на експедицията!

Откриването на Америка разтърсва света. Този подвиг дължим на Христофор Колумб. Италианеца, на служба на испанския двор потегля през 1492 година от Испания на запад, през Атлантическия океан решен да открие западен път към Индия, но вместо това открива...Америка! Може би най-великата грешка и изненада, която велик мореплавател някога е допускал в стремлението си за откриване нови земи! Колумб се базира на изчисления, според които път на запад през Атлантика към Азия наистина съществува, позовавайки се на постепенно налагащата се в Европа Хелиоцентрична теория на Коперник, една от постановките, на която е тезата за кълбовидната форма на Земята. Така се стига до откриването на Америка, като първоначално Европа научава за съществуването на Карибския басейн и неговите острови – Бахамите, Куба, Хаити.

По това време най-великите държави на Стария континент, които започват да колонизират новооткритите земи в Америка, Азия и Африка са Испания и Португалия. По-късно в разпределението на колониите се включват и Англия, Франция, Холандия. Това се случва през XVII – XVIII век.

Великите географски открития обаче не свършват с откриването на морските пътища за Индия и Северна и Южна Америка. Европа е жадна за още територии, още богатства и още поданици, които да славят величието на монарсите на Стария континент. Освен всичко това академиите и морските училища на Испания, Португалия, Англия и Франция продължават да възпитават образовани, смели и решителни моряци, които жадуват за нови земи, материци, морета, водени от духа на пионерите и предизвикателствата на времето, в което живеят.

Папската була от 4 май 1493 г. е отредила западната половина на света на Испания, а източната на Португалия. Испанците упорито търсят морски проток през просторите на Америка, който да им даде път към Индия от запад. Пътят от изток вече се контролира от португалската флота. От Севиля и Кадис потеглят корабите на Пинзон, Кабрал, Гаспар Кортереал, Америко Веспучи, на името, на когото, а не на Колумб по ирония на съдбата е наречен новооткрития континент. Плават все по-на юг и по-на юг покрай бреговете на Бразилия, като достигат почти до Рио Де Ла Плата (земите на днешните Аржентина и Уругвай), но проток към “Mare El See” („Южното море”), така и не е открит. Неговия откривател обаче не закъснява да се появи. Името му е Фернандо Магелан. Той си поставил си за цел да достигне Азия по западния път и открил Тихия океан. Магелан прониква далече край бреговете на Африка и Азия. Неговото първо голямо откритие е носещия името му пролив между най-южната точка на континента Южна Америка и остров Огнена Земя. Магелановия проток е бленуванта врата, която свързва Атлантика с Тихия океан. Митичното „Южно море”, както го наричат испанците е открито. Изпълнения с рискове, лишения и бунтове път през необятния Пасифик отвежда най-после изтерзаните моряци и техния капитан до островите на Югоизточна Азия (Филипините), където Фернандо Магелан за зла участ намира смъртта си, влизайки в схватка с местното население. В крайна сметка оцелелите испанци от неговата експедиция завършват 3 годишното пътешествие започнало през 1519 и завършило през 1522 г. начело с Ел Кано, заобикаляйки Африка от изток на запад и завръщайки се в Испания доказват тезата на Магелан за кълбовидността на земята!

Така до средата на XVI век пътят към новите земи, колонии, богатства, и суровини за европейската търговия и индустрия вече е проправен от великите морски откриватели, които остават в историята на човечеството като едни от най-ярките примери за силата и мъжеството на човешкия дух и вечния стремеж към опознаване на непознатото, на света такъв, какъвто е, с неговите тайни, предизвикателства и богатства...