През XVI – XVII век се е смятало, че крайните северни предели на Атлантическия океан включващи териториите на север от Норвегия и открития още през X век от Ерик Рижия остров Исландия са осеяни с множество острови, а още по на север те са заобиколени от непрекъсната брегова линия. Доста по-късно цивилизования свят ще научи, че всъщност около Северния полюс се намират замръзналите води на Северния ледовит океан, а най-близките земи около него са полярните острови на днешните Русия, САЩ (Аляска), Гренландия.

В епохата на Великите географски открития предимно испанците и португалците поемат пътищата към Азия и Новия свят по южните морета. Северните предели на Земята остават много по-слабо проучени, поради суровия полярен климат. Ето защо сравнително дълго време, почти нищо не се е знаело за Севера. Изследователите и учените от онези времена са предполагали съществуването на т.н. Северозападно течение в Атлантика, което е алтернативният път до Ориента, заобикаляйки Америка от север и продължавайки след това през Тихия океан на юг-югозапад към Китай и Индия.

Днес на тези, които имат съответните познания по география би им се сторило твърде учудващо как някой би могъл да си помисли за това да пътува по този отчайващ маршрут от северна Европа покрай Гренландия, между Канада и Северния полюс, и след това заобикаляйки от север Аляска,  до Тихия океан и Япония примерно. Но такива са били хипотезите на нашите предшественици опреди 400-500 години...