През XVI и XVII век са открити нови континенти, морските пътища до Индия, Индокитай и островите от на Азия, Америка, Австралия и Океания намират своите места в географските карти на Испания, Португалия, Англия, Франция и Холандия.
Но света все още не знае почти нищо за крайните северни ширини на Азия и Америка, очакващи своите герои-полярници, сред които няма как да не отбележим делото и подвизите на руските изследователи и ловци от епохата на Късното Средновековие.

Така докато европейците от бреговете на Средиземно море проправяли ное път на човечеството през океаните към новооткритите земи на Американския континент и южните морета, с проникването в северна Азия, Арктика и северния Тихи Океан се заели русите. Далеч зад Урал, в неизбродимите простори на Сибир, по буйните му реки, в тайгата и тундрата руските откриватели и ловци обогатявали представата на хората за безкрайността на тяхната земя. За сибирските казаци от онези времена можем да кажем, че са били пионерите на далечния изток и север, хиляди мили отвъд познатите до тогава азиатски степи, гори и езера...

Така през 1648 г. в основания малко преди това от казака Михайл Стадухин острог (дървен форт) на брега на река Колима, русите предприели онова велико пътуване отвъд Северния полярен кръг по течението на река Колима в Якутия, и след това през Северния ледовит океан на изток, което ги отвежда до полуостров Чукотка, който днес познаваме като крайната североизточна земя на огромния азиатски континент. Тези открития дължим на Семьон Иванович Дежньов. Неговата главна цел е била откриването на река Анадир, за която се знаело само от думите на местните жители якутите. Дежньов се добира до тази река, но преди това достига до носа, който днес носи неговото име – Дежньов. Така русите откриват онази точка на Азия, от която на изток само един пролив разделя континента от Северна Америка и нейната крайна севрозападна територия, известна на света днес като Аляска. Дежньов пръв заобикаля Азия и преминавайки през пролива на Беринг, достига да устието на река Анадир. Това е най-отдалечената от Стария континент по-голяма сибирска река, която влива своите води в Пасифика.

За съжаление скоро след откриването на пролива между най-северната точка на Азия и Америка от Семьон Дежньов това изключително постижение потъва в забвение, някъде в архивите на Якутското воеводство. Подвигът на руския казак бил забравен...Едва 100 години по-късно в 1725 г. цар Петър I решава да изпрати експедиция за търсене на път през Ледовития океан за Китай, Япония и Индия. Петър Първи, който успял да направи от изостаналата феодална Русия мощна държава, добре знаел че без здрави търговски връзки с външния свят, трудът му би бил напразен.

Изборът на началник на похода се паднал на вече възрастния датчанин на руска служба Витус Беринг и младия лейтенант Алексей Чириков.

Първата експедиция, която те организират и осъществяват на север от континента, им позволява да заобиколят нос Дежньов и Чукотка. След това корабите на Беринг продължават на юг своя път, и сред бури и тягостни затишия, в студ и мъгли достигат и заобикалят големия полуостров Камчатка. След като руския екипаж плава в откритите води на Охотско море и открива остров Св. Лаврентий и други също, доказва съществуването на проток между Азия и Америка, който открива нови пътища от Русия за Япония и Китай по море, както и до Северна Америка! Изключително откритие, което предоставя на Руската империя възможности да пътува и търгува, както по суша, така и по вода с богатите земи на Далечния изток.