Робърт Фолкън Скот (1868 - 1912 г.) е британски морски офицер и известен антарктически изследовател. Скот провежда 2 експедиции до Южния полюс, и загива по време на втората. Неговата експедиция е второто известно на човечеството достигане до Южния полюс (1910-1912 г.). Първи покорява най-южната точка на земното кълбо Амундсен.

Първа антарктическа експедиция: Скот провел своето първо пътуване за Британия на кораба HMS Discovery (1901-1904 г.). През тази мисия, той плава северно от Острова на Рос до Височините на страха (изследвани от Джеймс Рос). Скот нарича тези нови територии Земя на Крал Едуард VI. Любопитен факт е пътуването по въздух с балон, което Скот предприема на 4 февруари 1902 г., осъществявайки първия полет с балон с горещ въздух над Антарктика.

Експедицията зимува в хижата Hut Point (на Острова на Рос). Скот заедно с още двама мъже от екипажа опитват да прекосят ледниците край земята на Рос с шейна теглена от 19 кучета (ноември 1902 – януари 1903 г.). Скорбутът причинен от липсата на достатъчно Витамин С  ги измъчва и те са принудени да се върнат обратно. Скоро след това, по-голямата част от екипажа на полярника се завръща обратно в Англия (март 1903 г.); Скот заедно с няколкото останали мъже от екипажа продължили с изследванията на Антарктическия континент до септември 1904 г.

След като се завръща в родината Скот е повишен в чин капитан, става доста популярен и написва "The Voyage of Discovery" (1905 г.).

Втора антарктическа експедиция: Скот отново потегля за Антарктика на първи юни1910 г., на борда на кораба Terra Nova. Той се състезава този път с Роалд Амундсен, за това кой пръв ще достигне до Южния полюс. Те стигат до Острова на Рос през януари 1911 г., където се подготвят за пътуването до полюса с шейни. Скот и неговите сподвижници стягат кучешките впрягове, понитата и моторизираните коли през 1 ноември1911 г. Техниката и понитата са изоставени след няколко дни.

Докато те все още прекосяват глетчера Beardmore (по-малко от 200 мили от полюса), Амундсен достига Южния полюс на 4 януари 1912 г. Екипа на Скот се добира до полюса на 18 януари 1912 г., където са извънредно разочаровани от това, че виждат Амундсеновия флаг на Норвегия...

Скот и сподвижниците му премръзнали, изтормозени от скорбута и изтощени до смърт поемат път назад. На 17 февруари умира един от мъжете в експедицията – Сиймън Евън. Останалите членове на експедицията се подготвят за своя край като се установяват за последно лагеруване на 11 март 1912 г., само на 11 мили от базата, където се съхранявали жизненоважните запаси. Свирепа снежна буря ги задържа встрани от депото и ужасната бяла смърт застига останалата част от експедицията в този последен фатален за тях лагер. Намерени са мъртви в техните спални чували от спасителен екип на 12 ноември 1912 г.