ФРАНЦИСКО ПИСАРО

   Франциско Писаро е роден през 1474 г. в Трухильо, Испания, като извънбрачен син на дребен благородник. През 1502 пристига в Испанската колония Испаньола (днешен остров Хаити), откъдето по-късно предприема експедиция за колонизирането на Панама през 1519 г. Там води благоденстващ живот. През 1522 г.моряци започват да разпространяват мълвата за съществуването на богата индианска империя на юг от Панама. Писаро и двамата му съдружници организират три частни завоевателни експедиции. Първата им носи сериозни богатства. Втората експедиция довежда Писаро до северните подстъпи на империята на Инките, където в Тумбес Писаро обучава като преводачи трима младежи от инките. През третият поход Писаро си подсигурява договор с Испанската корона, съгласно, който той е назначен за губернатор на Перу, а 13 от сподвижниците му се сдобиват с благороднически титли. През 1530 г., Писаро осъществява плаване от Панама до Тумбес със 180 мъже. След появата на конквистадорите на Писаро в Перу се установява, че инките са въвлечени в гражданска война, и освен това измират от първата за техните земи епидемия от едра шарка – болест непозната за индианците до онези времена. Вариолата покосява живота на Императора на инките – могъщият Хуяна Капак и наследника му. В така оформилата се политическа криза в империята двама от синовете на Императора предявяват своите претенции за трона: Хуаскар е избран от императорското семейство да управлява от Куско, която е старата столица на инките, а Атахуалпа поел контрола върху войската и новоприсъединените територии в Южна Америка, а именно Еквадор и Колумбия. Двамата природени братя скоро биват въвлечени в междуособна война, която опустошава градовете на инките, причинява хаос в икономиката и рязко намаляване на популацията. В началото на 1532 г., армията на Атахуалпа разбива тази на Хуаскар и пленява и екзекутира нейния водач. Пристигането на Писаро предизвиква по скоро любопитство, отколкото безпокойство сред инките, които не виждат заплахата, която носят испанците и техните оръжия и коне - нещо невиждано до тогава от индианците. Писаро и неговите войници поставят клопка и успяват да заловят Атахуалпа. Той им предлага откуп от 13 420 фунта злато и 26 000 фунта сребро, ако го освободят. Писаро се съгласява и обещава да освободи Атахуалпа. Обаче, когато откупът е доставен, Писаро и неговите сподвижници решават да екзекутират Атахуалпа от страх да не би Императора на инките да успее да обедини и мотивира своите деморализирани войски. Потенциалната заплаха, която Писаро вижда в лицето на вожда на инките го принуждава да убие индианеца през август 1533 г.. След това Писаро и конквистадорите му подлагат на грабеж Куско, столицата на някогашната Империя на инките. Писаро урежда среща с брата на Хуаскар – Манко Капак като го назначава за формален Император на инките. В 1535 г., укрепявайки своята власт, Писаро основава новата столица Лима, днешен административен център на Перу. Капак има разрешение да управлява Куско, естествено като марионетка на Испанската корона, като при тези унизителни условия вдига неуспешен бунт срещу завоевателите от Иберия. Писаро също се конфронтира със своите испанци – партньори, завоеватели. Неговият съюзник, Алмагро, се обръща срещу своя главатар и конкурент... Алмагро и поддръжниците му в крайна сметка губят битката в околностите на Куско. Братът на Писаро екзекутира разбитият Алмагро, като в последствие семейството му си отмъщава убивайки Писаро през 1541 г. Най-накрая крал Карл назначава за губернатор на Перу Кристобал де Кастро с подкрепата на хората останали верни на Писаро, слагайки край на политическата криза в тази част на Испанската Империя. материал от http://www.ucalgary.ca/applied_history/tutor/eurvoya/inca.html