През първата половина на XVIII век капитан-лейтенант Жан-Батист Шарл Буве де Лозие от Индийската компания е заинтригуван от огромната пустота около южния полюс, наричана от географите Terra Australis Incognita, и моли да му бъде оказана честта да открие тези неизвестни земи. Молбите му не остават дълго без отговор, и компанията отстъпва с надежда да открие нови бази за търговията си.

Най-после през 1738 г. са съоръжени две малки фрегати, с които Буве де Лозие потегля от Брест, Франция на юг през Атлантика, решен да открие континента, който днес познаваме като Антарктика (Антарктида). Експедицията достига до остров Санта Катерина до Бразилското крайбрежие, след което на 13 ноември продължава курса си на юг-югоизток.

След двуседмично плаване корабите попадат в гъста мъгла, която с напредване на курса се сгъстява все повече и повече... На 15 декември Буве достига до 48⁰50^I  южна ширина (на същата северна ширина се намира Париж), където в океана съзират огромен ледник. След още няколко часа французите се натъкват на още ледници. Въпреки риска Буве продължава упорито да плава на юг, докато достига до суша, която капитан Буве де Лозие нарича нос Сирконсизион. На 3 януари 1739 г. при недотам облачно и мъгливо време експедицията успява да зърне Антарктида – с нейните стръмни брегове, заливи и сковани в сняг и лед планини в далечината... Атмосферните условия не им позволяват да дебаркират на ледения континент, и моряците поемат курс на север-североизток към нос Добра Надежда, Южна Африка...