На 27 април 1521 г. в битката на Мактан умира Фернандо Магелан - португалски мореплавател, преминал на испанска служба, който е първият европеец достигнал до Азия в западна посока, плавал в Тихия океан и първият, оглавил експедиция с цел обиколка на света. Въпреки че самият той умира, преди завръщането в Европа, част от флота организиран и ръководен от него през първата половина от пътуването се завръща в Испания през 1522 г., успявайки да обиколи света. Магелан /1480-1521/ е роден в Саброса, провинция Траш-уш-Монтеш, Северна Португалия. Син е на Педро Руи де Магелаеш, кмет на града, и Алде де Мескита и има брат, Диого де Соуса, и сестра Изабел. Родителите му умират през 1490 г. На 12-годишна възраст, той става паж на крал Жоао II и кралица Леунор в столицата Лисабон, където вече от две години живее брат му. Там, заедно с братовчед си, Франсиско Серано, Магелан продължава образованието си и започва да се интересува от география и астрономия. Според някои той може би дори е обучаван от Мартин Бехайм. През 1496 получава титлата оръженосец. На 20-годишна възраст Магелан за пръв път пътува по море. През 1505 г. е изпратен в Индия, за да подпомогне установяването на Франсиско де Алмейда като португалски вицекрал и създаването на военни и морски бази по пътя дотам. При това пътуване Магелан за пръв път участва в битка — когато местният владетел отказва да плаща данък, Алмейда завладява мюсюлманския град Килва в днешна Танзания. Следващото пътуване на Магелан на изток е през 1506, когато заминава за Островите на подправките. През 1510 е повишен в капитан. След като тайно заминава с кораб на изток без разрешение, той е отстранен от командване и е принуден да се върне в Португалия. През 1511 г. младият Магелан е изпратен в Мароко, където участва в битката при Азамор (28 и 29 август 1513) и е тежко ранен в коляното. Въпреки че е ранен и получава няколко медала, Магелан е обвинен в незаконна търговия с маврите. Той също така влиза в конфликт с Алмейда. След като Магелан се отклонява от службата си без разрешение, Алмейда изпраща негативен доклад до кралския двор. Някои от обвиненията впоследствие отпадат, но Магелан изпада в немилост пред крал Мануел I, който отказва да увеличи пенсията му. Кралят съобщава на Магелан, че след 15 май 1514 трябва да напусне службата си. Магелан официално сменя поданството си и предлага услугите си на испанския двор, като променя името си от Fernao de Magalhaes на Fernando de Magallanes. Магелан пристига в Севиля, най-голямото испанско пристанище, на 20 октомври 1517 и оттам заминава за Валядолид, за да се срещне с младия крал Карлос I, по-късно император на Свещената Римска империя под името Карл V. С помощта на Хуан де Аранда, един от тримата ръководители на севилската Индийска къща, и на други приятели, особено португалеца Диого Барбоса, Магелан получава испанско поданство. Ставайки много популярен в Севиля, той привлича вниманието на Карлос I и влиятелния Хуан Родригес де Фонсека, епископ на Бургос и отдавнашен противник на Христофор Колумб. По това време Магелан открива карта, базираща се на предишни пътувания, според която широкият естуар на река Ла Плата в Южна Америка е проток през този континент към Тихия океан. Той решава да проучи този път, за да достигне Молукските острови (Островите на подправките), ключът към стратегически важната и много изгодна търговия с подправки. Той обявява, че е готов да отплава до 75° южна ширина, за да реализира своя проект. Руи Фалейро, астроном и португалски изгнаник, му помага в плановете и намира неоценим финансов съюзник в лицето на Христофор де Харо, участник в голяма антверпенска фирма, който е противник на португалския крал. На 22 март 1518 крал Карлос одобрява плана на Магелан и му предоставя сериозна субсидия. Според договора Магелан и Фалейро като генерал-капитани ще получат 1/20 от печалбите и те и техните наследници ще получат управлението на откритите земи с титлата аделантадо. Магелан се заклева във вярност в църквата Санта Мария де ла Виктория де Триана и прави дарение на монасите в манастира, за да се молят за неговия успех. С парите, получени от краля, Магелан и Фалейро купуват пет кораба: Тринидад (100 тона, 55 души екипаж), Сан Антонио (120 тона, 60 души екипаж), Консепсион (90 тона, 45 души екипаж), Виктория (85 тона, 42 души екипаж) и Сантяго (75 тона, 32 души екипаж). Тринидад е флагманския кораб на Магелан и, освен Фалейро, капитани на другите четири стават съответно Хуан де Картахена, Гомес, Гаспар де Кесада и Луис де Мендоса. Околосветското пътешествие започва на 10 август 1519 в Севиля с пет кораба, които са под командването на Магелан - тръгват на юг по река Гуадалкуивир до Санлукар де Барамеда в устието, където остава повече от пет седмици. Испанските власти са подозрителни към португалския адмирал и едва не го спират, но на 20 септември Магелан все пак отпътува от Санлукар де Барамеда, заедно с 270 души. Когато научава за заминаването му, португалският крал Мануел I нарежда да го заловят, но Магелан успява да се измъкне. След кратко спиране на Канарските острови, той пристига в Кабо Верде, откъдето продължава за Бразилия. На 20 ноември екваторът е пресечен, а на 6 декември екипажът забелязва бразилския бряг. Бразилия е португалска територия, затова и Магелан я избягва - на 13 декември спира близо до днешния Рио де Жанейро, където заварва приятелски настроени туземци и приятно време. Флотът се запасява с продукти, но благоприятните условия забавят заминаването му. В крайна сметка те отплават на юг по източния бряг на Южна Америка и на 10 януари 1520 спират в устието на Ла Плата. Магелан все още се опитва да намери път кам Тихия океан, но вече е късно и зимата ги застига още на аржентинския бряг. Магелановият проток пресича южния връх на Южна Америка, свързвайки Атлантическия и Тихия океан. Магелан решава да презимува в Патагония. На 31 март екипажът се установява в селище, което наричат Пуерто Сан Хулиан. Започва бунт с участието на трима от петимата капитани, който не успява, защото основната част от екипажа остава лоялна. Кесада и Мендоса са екзекутирани, Картахена и един свещеник са изоставени на брега. На 24 август пътуването е подновено. Сантяго е изпратен на юг на разузнавателна експедиция, но претърпява корабокрушение по обратния път. Само двама моряци се завръщат по суша, за да съобщят за случилото се. На 21 октомври 1520, на 52° южна ширина, флотът достига Капе Вирхенес и Магелан решава, че е открил протока, защото водата е солена и навлиза навътре в сушата. Четирите кораба започват мъчително да навлизат в 600-километровия проток, наречен от Магелан Estreito de Todos los Santos (Проток на Вси светии), защото навлиза в него на 1 ноември, Денят на Вси светии. Днес протокът се нарича Магеланов проток. Първоначално Магелан изпраща Сан Антонио и Консепсион да изследват протока, но вторият, командван от Гомес, дезертира и се завръща в Испания. На 28 ноември останалите три кораба навлизат в Тихия океан. Магелан го нарича така (Mar Pacifico), заради привидното му спокойствие в този ден. Придвижвайки се на северозапад, Магелан достига екватора на 13 февруари 1521, на 6 март Марианските острови, а на 16 март със 150 оцелели членове на екипажа пристига на остров Хомонхон на Филипините. Магелан успява да осъществи контакт с местните жители, тъй като малайският му преводач разбира езика им. Той си разменя подаръци с Раджа Каламбу от остров Лимасава, който го насочва към Себу. Местният владетел Раджа Хумабон се отнася приятелски с експедицията и дори, според тях, се съгласява да приеме християнството. Трите останали кораба заминават на запад към Палаван и го напускат на 21 юни 1521 в посока към Борнео, водени от местни навигатори. Те остават в Бруней 35 дни. Венецианецът Пигафета отбелязва блясъка на двора на Раджа Сирипада (злато, две перли с размера на кокоши яйца и т.н.). Освен това Бруней разполага с бойни слонове и арсенал от 62 оръдия, над пет пъти повече от въоръжението на магелановите кораби. Там не ценят карамфила, който при завръщането в Испания се оказва по-скъп от златото. Пигафета отбелязва и порцелана и очилата, все още рядкост в Европа. При достигането на Молукските острови на 6 ноември 1521 от екипажа са останил 115 души. Те успяват да осъществят сделки със султана на Тидоре, съперник на султана на Тернате, който е съюзник на португалците. Консепсион е изоставен и подправките от него са преместени във Виктория и Тринидад, но Тринидад е пленен от португалците, опитвайки се да се върне по тихоокеанския път. Виктория заминава на запад на 21 декември 1521. На 6 май 1522 под командването на Хуан Себастиан Елкано заобикаля нос Добра надежда, като единствената храна е оризът. Двайсет моряци умират от глад преди Елкано да достигне Кабо Верде, португалско владение, където на 9 юли изоставя още тринайсет моряци от страх да не загуби товара си от 26 тона подправки (карамфил и канела). На 6 септември 1522 Хуан Себастиан де Елкано и остатъкът от екипажа на Магелан, заедно с Виктория, последният кораб от флотата, пристигат в Испания, почти точно три години след заминаването си. В крайна сметка експедицията реализира известна печалба, но екипажът не получава пълното си заплащане. Благодарение на Магелан е открита необходимостта от промяна на датата — обикаляйки Земята на запад се печели един ден - при завръщането си спътниците му установили разлика от един ден между своите календари и тези, на хората, които не са плавали, въпреки че прилежно попълвали корабните дневници.